Ти казваш, че на моята коса
с къдриците обичаш да лудуваш.
От тях отпиваш утринна роса...
Безкрайно нежно дълго ги целуваш.
Напомняли планински водопад –
прекрасни, антрацитни и блестящи...
Със своя див мистичен аромат
разпалвали са мъжките ти страсти.
Словата ти, изречени пред мен,
са твърде лицемерни ми се струва.
Защо пищиш тогава възмутен,
че косъм мой там в супата ти плува!?