koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jul 7, 2015, 12:45 PM

Космичен изблик 

  Poetry » Other
301 0 8

Като погледна пътя си назад,

разбирам, че напред остава малко.

И е печално, Боже, и е жалко,

че свършва поднебесния парад.

 

А искам аз да събера до крак

изминалите дни и ги подкарам...

До харизонта аз да ги закарам

да видят крайния небесен праг.

 

Това е този вечен космодел,

където птици в полета лудуват

и там земя с небето се целуват,

и свършва май човешкият предел.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Имаш още път до хоризонта! Колкото повече се приближаваш до хоризонта, толкова повече нови хоризонти се откриват! Не мислиш ли така? Харесах те и тук!
  • Благодаря, Белла!За прочита и коментара!
    Приятно ми е да знам, че харесваш написаното от мен.
    Поздрави от мен и спокойна лятна вечер.
  • Благодаря, Приятели, за прочита, коментарите и за оценката!
    Искрено се радвам, че харесахте написаното.Е,малко тъжно, но пък-вяр-
    но! Желая ви хубав ден и поздрави от мен!
  • А може би на границата на човешкия предел сърцето докосва Божията безпределност и сърцето подновява като орел силата си! Поздрав за стиха, Никола!
  • Пак е хубаво и тъжно!поздрав!
  • Всички сме пътници. Хареса ми. Поздрави!
  • Всички натам сме тръгнали, Ники!
    И нека да няма тъга, щом ще стигнем там, където "земя с небето се целуват".
    Може би това е ведчността.,..
  • Аплаузи, Никола! В кратките стихотворения с характер на изповед и житейска равносметка, звучиш убедително и силно. И тук няма изключение.

    Поздравявам те за хубавия стих, който импонира и с едно философско звучене!
Random works
: ??:??