Космически круиз
"Ще взема да отворя някой хан
на кръстопътя на вселените.
Чорба ще бъркам в черния казан –
ще храня хората – човечета – зелените. "
Валери Станков
Ще взема някой ден и аз
една ракийка да изпия -
бил ханът близичко до Марс,
където Станков е ханджия.
Една чорбица да изям,
с препечена на грил филийка.
И без да крия - срам не срам,
да видя звездната ханджийка.
Как с рокличка от ленен плат
край масите чевръсто шета.
И как доволен и богат
с лулата си кади поета.
Ще пийна може би и две,
залисан в тишината звездна.
Ще хапна мелба със кафе
и тихичко ще си излезна.
Навън с космическо зебло
ще ме загърне тъмнината.
Ще си поръчам еНеЛО
и ще се върна на Земята.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Усмихнато стихо и звезден уют! Хареса ми!
-
Усмихна ме това звездно пътешествие! Много ми хареса стиха! Поздрав!
-
!
-
-
Прекрасно, Митко!Ритмично и симпатично стихо!
Харесах много и го оценявам!Поздрави от мен!
Лека и спорна седмица!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ти:
"Навън с космическо зебло
ще ме загърне тъмнината.
Ще си поръчам еНеЛО
и ще се върна на Земята."
И аз (само че с по-предна дата
"И пак душата ми, без дъх, без ехо,
загръща се в прокъсано зебло,
и тръгва бавно покрай Световете,
забравили за нейната любов..."
Сами, самотни, след някаква случка... се "загръщаме в зебло"... в "Космоса=Световете"... и забравени, сами, се връщаме в дома=Земята
Да кажеш нещо по този въпрос, Мите???
Твърде много припокривания!
Как му се казва на това???