Космическо време
Във вихъра на времето, безкрайност се плете,
реалност и мечти въртят се в танц неспирен.
Ехото на миговете в пространството отеква,
минути–пилигрими във влака на съдбата са.
Епохите редят се в ноти на симфония,
преплитат се ери, възходи и падения.
Рояци от звезди в космоса бродят,
оставят следи светли, във вечността.
Съзвездия рисуват картата на бъдността,
тайни на вселената в мрака се разкриват.
Размерите се сливат в четвърто измерение,
ако пътя открием ще видим, решение.
Нишки на съдбата вселената сплита,
сърцето на космоса в своя ритъм бие.
Тук, в лабиринта на времепространството,
всяко мигновение е врата към просветление.
О мечти, мечти, за недостижимо далечни звезди!
© Petya Atanasova All rights reserved.