Вземай ме не ме жали, о космосе проклети!
Небето - твой престол удобен,
а звездите са придворци.
Но не виждаш ли, че времето и тях издухва?
Как не взираш се във сетния им валс?
Изгарят и забиват се с ключалката ти на земята.
Само щом умрат накрая - връщат се при тебе...
Ала ще ги вземеш ли да служат,
или ще ги пуснеш да ни гледат как се мъчим?
Надеждата искри в очите ми, когато ги погледна,
само дето ми се смеят с пълно гърло и зачакват.
Няма да те пусна никога да полетиш. ...