Не мога да не бъда с теб, когато
от рая ме сполитат суети.
Не мога да понасям този вятър,
навяващ далновидни празноти.
Не мога да повтарям костюмирани,
сковани, вратовръзни имена,
когато си във мен. И те умирам.
И с всяка своя мисъл те мълча.
Тук думите смърдят на неотложност,
задушни в етикетния си плен.
Принудени да влачат тежка сложност.
Разстрелно подредени в реквием. ...