Милост за совите - Радост Даскалова
Отдавна влизам тихо във животи
и не отварям с взлом врати и рани.
Живея на батерии и кротко.
Сама, сред шумни и еднообразни,
забавни и доволни, кръгли хора,
които се усмихват под часовник,
надничат зад пердето на прозореца,
а нощем се оцъклят като сови.
Срещу съня си първо се оцъклят
с едното си око - циклопи сиви.
Душите им са заешки. По мръкнало ...