КОТАРАЧЕ ПОД ДЪЖДА

Две девойки под дъжда

шляпат в уличните локви.

Гладя своята брада.

Гледам мокрите им рокли.

Някога и аз бях мъж.

Някога и аз бях готин.

Днес под есенния дъжд

съм едно самотно коте.

Може би една от тях

ще ме гушне тая зима?

Със volume-то на max

ще ѝ мъркам на килима.

И – доде си слага грим,

руж и крем с дъха на лято,

припечето ще ловим

над саксийката с мушкато.

Вечер в стихналия двор,

под смълчаните смокини

със щурците в смесен хор

ще ѝ мяукам сто години,

нощ ли легне над града,

в сънищата мои мокри

ще си шляпам под дъжда

с две девойки с мокри рокли.

22 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 6, 30 ч.