Котаракът...
Тъй случва се, че след подялба един нещастен все остава.
На теб се мелницата падна, на мен пък котката ни стара.
Ще грабна своите парцали, да търся синьото си лято.
Че тук от хората ще прося, а мойта чест я пазя свято.
Тогава в тази суматоха, човешки глас ми проговори.
Аз поглед вперих в котарака, туй който иска да оспори.
Когато те обхване слабост, ти глътка въздух поеми.
На силния предай си дните, по неговия план върви.
Така се случват чудесата, отворих своите очи.
Жена съзрях с кръв различна, до мене сладичко да спи.
Къде уловката да търся, виновен е езикът мой. ...