Палтенце впито, модна шапка,
една полюшваща харизма,
усмивката й – много сладка...
(Същинска котарана в чизми)
На спирката тролея чака
и мръзне като мен - до кости,
снегът се сипе на парцали
а погледът ми... не, не пости...
Да я поканя във кафето,
но тя навярно много бърза,
ще ми се хилне във лицето:
„Не се хаби... Не ще ти вържа... ...