NewAttitude (Тони Бортолаци)
21 43
Mar 5, 2011, 12:57 AM

Котенце 

  Poetry » Love
982 0 4

 

 

Котенце си

мъничко,

но дращиш вече.

 

И галиш се,

и хапеш.

 

Засрамена изглеждаш

ми понякога.

А след малко

смееш ми се,

че те гледам.

 

Не може ли бе,

слънце?

Нищо друго интересно 

аз не виждам.

Колегата във огледалото е,

вън - пейзажът

градски.

 

Вече по-напред

ще сядам,

та повечко 

да си те зяпам.   :)

 

И няма да те заговарям

в е ч е.

Твой ред да бъде 

да се чудиш що.

 

Ти си мойто марсианче,

със опашчицата

самурайска.

Със светлите очи

и фейса

тъй необичаен.

(по-хубави съм виждал,

знаеш.

 

Не се обиждай -

сладка си ми

с а м о   т и!   :)

 

Перфектните -

да ходят 

да се ши*ат)

 

Но нека продължим

към нежното

вратленце.

(Слабичко

си ми, детенце)

 

Ръчичките,

които знаят

да се хващат

за където трябва  :)

 

При завой и рязко спиране,

момиче  :)

 

Слабичката фигурка.

(как искам ей сега

да си я гушна...)

 

Дупенцето сладко

също не убягва.

(не ме лъжат, знаеш,

очите ми сини)

 

Крачетата малки -

за край 

на творбата.

 

И поздрав заслужават

на моето сладурче

авторите!  :)

 

Да!

© Тони Бортолаци All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??