Jun 25, 2019, 9:10 AM

Котка, баба и внучка 

  Poetry » Other
564 0 4
Душата извива гръбнак
и тихо се чува нейното мъркане.
Не падна по гръб. В тъмното гледа.
И когато я докосваш с очи –
присвива зеници, опашка върти.
Научава се леко да спи.
И нокти забива в кълбото, когато
гръбнакът достига до последна октава.
Падат очилата на баба в скута на мама
и тя ги подава.
25.06.2019г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??