Apr 21, 2021, 8:12 AM

Котка до вратата 

  Poetry » Phylosophy
403 0 0

Вторачени сме двете

във една посока.

Тя с почуда,

че прекрачвам нейното владение.

Настръхва и облъчва

от главата до петите ми презрение.

Не съм си у дома, нито пък тя,

владетелка на моето търпение.

Изчаква - да я пропъдя

или загърбя, вратата да захлопна

преди да се предам на изкушение.

На прага ми стои, все пак -

играе си с храна от жива плът.

в двубой неравен. Ще сложа точка,

край - ще тропна нервно с крак

в миманса кръвожаден.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??