Котката
(по Едгар Алан По)
Сам из Морската градина, след дванайс' и половина,
скитах се в нощта дъждовна, стиснал здраво чер чадър.
Скитах се като бездомен, мъчен от ужасен спомен,
носещ във сърце огромен, като въглен чер, кахър,
помнех, някой бе ми казал думи с вкус на нишадър:
"За поет не си добър!"
Беше есен мразовита и земята бе покрита
с разпилени мокри листи, алени като бакър.
Някак си решил да седна, аз пред себе си погледнах:
чакаше ме пейка ледна – някой сякаш със сатър ...