Mar 12, 2017, 9:13 AM

Котката Топсана 

  Poetry » Odys and poems, Other
888 0 5

За моята сиамка Топсана, която вече не е с мен!

 

Липсват ми твоите сини очи 

да ми се усмихнат както преди!

Витаминче безмълвно да поискаш,

или уискасче отново да гризкаш!

Да спиш до врата ми и върху мене,

и в студеното време топлина да пръскаш покрай мене!

С щастие ти ме даряваше,

а в замяна нищо не пожелаваше!

 

© Татяна Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз страдах. Снощи пак плаках за нашата Пурета. Гледах си я на клипче как доволно се търкаля, а зелените И очички светят.... Семейството ме утеши с ново коте. Това стана на 3-ти март миналата година. Сега тя има 4 бебчета на месец, които ме карат да се смея.
  • Аз толкова страдам за моята котка, Жужи че вече след нея не искам да имам друг любимец, че няма да мога да го понеса отново да го изгубя.
  • Ох, и моята Грецка (руска синя) като умря, й посветих цяла ода. Уж животинки, а как спечелват сърцата ни. Поздрави!
  • Благодаря Ви, Пепи! И от мен поздрави и прегръдки на котетата!
  • Много хубаво посвещение, Таня! И аз много обичам писаните и имам няколко. Поздрави!
Random works
: ??:??