Привижда ми се (или се лъжа?)
едно дълго увеселително пътешествие –
в изпаренията на джин, водка и
сутрешна мараня.
Унесен в танца на въртележката.
В Завоя на съдбата тълпи от деца
тъй рядко дохождат, тъй рядко се срещат...
А клоунът е сив, мрачен, сляп, глухоням.
И никой не плаща за смешките му.
Обръщам джобовете с хастара навън.
Прахта изтупвам и псувам:
,,Майка му стара!’’ ...