Коя си ти, че с думи ме плени
и огнен смут в сърцето вся ми?
Събуди чувства луди ти
и хвърли ме във пламък.
Коя си ти – не искам да те знам,
не чакам знак, не прося милостта ти!
Но в нощите с внезапен плам
ти идваш пак в съня ми...
Коя си ти? И в кой ли светъл кът
да търся аз – очите ти да зърна!
И като в луд водовъртеж
със страст да те обгърна... ...