Коя си ти?
Намръщена, безмълвна.
Позната си ми, но и безкрайно чужда.
Свила устни в грозната си гримаса,
със сбръчкано чело и веждите си във
една събрала.
Гледаш ме и искаш нещо да ми кажеш, а?
Май се сещам. Нещастна си! Нали така?
Но това май никак не те учудва. Само кимаш
и още повече се сбръчкваш.
Кисела си ми и някак даже зла,
но в очите ти блести една мъничка сълза. ...