Коя си ти - разбитата омраза
разпръснала се над света?
А може би сплотяващата радост
на малкото останала тъга?
И може би нестихващата буря
на твоите разплакани очи
ще бъде миг за този, който хвърли
сърцето ти във ада да гори.
Коя си ти - една заспала вечер,
а може би притихнала вселена?
Сега кажи на кой си се обрекла,
цени ли той разбитата ти прелест? ...