-Коя си? - тихо ме попита,

галейки със длан лицето ми.

-Коя съм? - тихо се запитах,

забравила, в нощта със теб, за себе си.

На никой съм,

живея в свят от блянове,

които всяка вечер си измислям,

променям роли и призвания,

герои, приказки и притчи.

Понякога съм мъничка светулка,

летейки, тайно вечер обикалям

и осветявам тъмно тъжни устни

със своя огън и човешка вяра.

Друг път съм горска самодива,

изваяна от грях и от копнежи,

безумна, дива и егоистична -

оплитам всички с тънки нежни мрежи.

Понякога съм много, много шумна,

дотолкова, че заглушавам страховете си,

друг път съм тиха, плаха и несигурна,

копнееща за рамо и убежище.

Забравила,  в нощта със теб, за себе си,

за миг да кажа, че съм Твоя;

на никой съм,

дори не съм на себе си -

аз просто те обичам и с това се боря.