Спомням си,че за Великден
/туй е спомен скъп за мен/
майка месеше все козунаци,
сладки,бухнали като калпаци.
Най-отгоре слагаше бадеми,
леле,кой ли ще ги вземе.
В тях очите ни все бяха,
бонбонките пък се топяха
във устата ни сами
майка щом ги нареди,
като нареже козунака.
Лакомо ядяхме с кака,
че този хубав козунак,
ще го има догодина чак.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.