Крачки

Sep 6, 2012, 10:27 PM

Poetry

941 0 5

КРАЧКИ

Крача по пътя и в крачки живота си меря

– може и в метри, но крачките включват и време –

крачка за оня ден, малко по-малка за вчера,

още по-малка за днеска, че “днеска” е бреме.

Крачех широко, но крачките вече скъсявам

– с маршова стъпка да слизаш надолу не може –

зная, но равното свърши, денят изтънява,

слизам по сипей скалист и това ме тревожи.

Ситно пристъпвам, май вече изобщо не крача

– в крачката има размах, и движение има –

светло е още, но нещо ми шепне за здрача,

още е есен, но вече мирише на зима.

Може би дълго ще мога напред да се движа

– няма да крача, но крак подир крак ще премятам –

често ще спирам, притиснат от болки и грижи,

старец с тояжка, ще тътря нозе по земята.

Май не пристъпвам и днес, а надолу се влача,

но пък разбрах подир толкова трудни години:

няма значение колко по пътя си крачил,

има значение колко от пътя си минал.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

bojilova1 (Петя Божилова)

2012-09-08T11:06:33+03:00

...и какво си видял и как си го написал
За другото-с Джим.
Eia (Росица Танчева)

2012-09-07T07:16:24+03:00

Благодаря за великолепната философска поезия!
kampanula (Татяна)

2012-09-07T04:16:19+03:00

Брилянтен стих! Софистичен финал. Поздравления, Валентин!
ria (Гергана Иванова)

2012-09-07T00:17:33+03:00

Поезия, изтъкана от философия и изящество - твоята запазена марка, която бих познала сред десетки произведения без посочен автор.
Jim (Джим Стоунс)

2012-09-06T23:48:03+03:00

Мъдрец сте, а поезията Ви е класика!