Ладида (Ема Венева)
123 240
Jan 16, 2010, 9:58 PM

Крадец 

  Poetry » Other
1634 0 5

Нощта във Пéща
е лилава.
Тротоарите,
покрити със оловна сплав,
(която Дунав изпарява)
препускат –
расови коне в езда.

Като гнезда
нагиздени са сградите.
Горещи
и като жени сърцати,
прозорците се врязват в тях!

Отмества вятърът нахален
с ръцете си невидими
пердетата
и със краката си,
обути в чехли кални,
нахлътва
в сградата централна.

Крадец, през лятото
добре забравен:
изискано във хола влиза
и, поразгърдил леко
свойта риза,
върху дивана скача.

За миг отдъхва
и след малко става,
на полилея
шлифера си фин закача,
отключва със невидим дъх
долапа
и пресните сладка отваря.
(Жалко!)

Разглежда бара
и брои бутилките,
разчита бързо
етикетите във здрача,
избира “Уникум”
с горчиви билки
и го излива
в умивалника!

Сега ти паднаха
унгарските апартаменти,
куче!
Защо не се развихриш
и във спалните?
Изветрят летните костюми
в гардеробите
и се протягат вътре
закачалките...
Вършей, крадецо 
и използай случая!

Будапеща 2009



© Ема Венева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??