КРАДЕЦЪТ НА НАДЕЖДА
Заспя ли, през ключалката поглежда,
прокрадва се край мене тихо нощем -
с надежда за забравена надежда...
Претегля хищно бедните ми мощи...
Разочарован, бавно си отива -
поредна нощ надежда ненамерил...
И как го съжалявам!... Преоткрива
най-тъмните местенца и килери...
Каква надежда! Как да го откажа! -
Щом идва, значи все пак тук я има...
Стопя ли му за миг дори куража, ...