Apr 16, 2010, 10:11 PM

Крадецът на праскови 

  Poetry » Love
706 0 6

Седях в градината и беше пладне.

И книга се преструвах, че чета.

А той промъкваше се – сякаш да открадне

не праскови, а нечия душа.

 

Но като тръгваше с торбичка с праскови

и пламнал поглед в сините очи,

в които криеха се ангели и дяволи…

Тогава спрях го. Казах му – Мълчи…

 

Мълчи, недей, не казвай дума даже.
А вятърът шумеше в старите дървета.

И някой и за нас ли ще разкаже

като за Иво и Елисавета…

21 Март 2010

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??