Postartist (Явор Боянов)
3 0
Nov 2, 2011, 2:54 PM  

Крадецът на проявената форма 

  Poetry » Other
498 0 1
Влизам в затъмнената стая и я виждам.
Тихо стои пред огледалото.
Реше косата си.
Дълбоките й белези сякаш блещукат.
Аз я измислих, а тя измисли нещо, което не трябваше.
Не му беше времето.
Стигна до Глава VII и спря.
От нея остана само буквата „А”...
(fade)
Никога не съм искал да се сдобивам с косачка.
Това би нарушило спокойствието ми.
Има вероятност и да ме убие... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Боянов All rights reserved.

Random works

More works »