Край

Jun 24, 2009, 12:45 AM

Poetry

653 0 14

Облаци сиви бавно се движат,
свещта самотно гори,
гърдите спират да дишат,
сърцето спира дори.
Тежка пада нощта,
тежки клепачите падат,
навън се сипе дъждът.
Луната тихичко страда.
Гръм разкъсва небето,
светлината я няма обаче,
отдавна е спряло сърцето,
душата започва да плаче. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Край

Want to read more?

Random works