Mar 9, 2011, 1:00 PM

Край 

  Poetry » Odys and poems
931 0 1
Спокойствие, но самота – нима това е то „мечта”?
Дори когато съм потънала в мисли,
сред зелените листи
и вплела пръсти в косите сребристи,
аз отново се давя в тъмата студена и мрачна,
която ме праща в безбрежната мъгла,
сгъстена, сумрачна.
А после отново съзирам гората...
Макар и да отворих очи аз пак потънала в нищетата,
виждам сиянието на здрача,
обвиващ ме, когато плача...
Нима това е последният ми дъх? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Random works
: ??:??