Душата ми е празна,
тялото ми е пълно с белези,
белези от света,
един мрачен и болезнен свят...
Не съм част от това непознато място, измъчващо ме всеки ден.
Ти ми показа светлия тунел,
но го затвори заедно с теб,
заключи ме в пустинята на кошмарите ми, съвсем сам,
сам завинаги...
Заключих се в самотната ми стая
и забравих за ключа.
Сред тази тиха нощ звездите грееха, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up