Край храма гривната-

оброкът ми към теб, неволно аз изгубих

и пръстите си до кръв ги израних,

докато рових да я търся.

И сякаш цялото небе върху мен се срути,

а цялото ми същество

от загубата ми крещеше вътрешно...

А после я намерих!

Намерих я край - храма беше паднала.

Поставих си я отново и приседнах.

От премала нямах сили повече да стана.

Ах, тази моята любов, защо е толкоз сложна?

Поплаках малко, но от облекчение  

и после продължих...-

Трябва да довършим храма…