Жумя. И слънцето блести в очите...
Отеква ехото на морския канон.
Притичват, като зайчета, вълните,
и вътре във душата ми отекват като стон...
Измъчва ме една вселенска скука,
усещам как ми изсушава мисълта...
А бил съм някога щастлив и тука.
Удави ли се във морето младостта?!
Погребах тука моите илюзии...
Надеждата ми се откъсна от брега...
Сега цъфтят еснафските ми бузи.
И търся аз изгубеното си сега... ...