Край на всичко старо и обичайно,
край на безсънните нощи в рисуване на лицето ти.
Поведението ми е вече друго - крайно,
забравих теб и уханието ти.
Сега животът е по-красив!
Открих друго, за което си струва да се живее.
Признах - Господ бил справедлив!
Към теб единствено презрение остана, но и то вече тлее.
Работа, приятели, пари,
поставях всичко след любовта.
Но ето, дотегна ми от твоите игри,
безразличието взе вече власт във кръвта. ...