Jul 23, 2011, 11:46 AM

Kрайбрежната алея 

  Poetry
598 0 7



Дъждът притихна. Отваля...

Mустак помръдва старата лоза

и си отърсва капките зелени,

по гроздовете тихо спи дъждът

и чака слънцето, за да го вземе.

По каменните пейки на брега,

под шапките от сребърни лозници,

накацали са в седем вечерта

най–тъжните и остарели птици.

Крилете им са шлифери от бронз,

люлее бризът слабите тела,

морето със любов облизва

солените им каменни пера.

Алеята проблясва в мрака,

от лунна плитка - косъм изтънен

самотни лодки тихичко нашепват

светулчения си рефрен...

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??