Sep 1, 2009, 8:01 PM

Крайморски сонети I 

  Poetry
404 0 4

Морски сонети

 

        I

 

Видяхме се отново със  „Албена”,

но тя, не знам защо,  не ме позна.

Морето пак си беше черно

и се сливаше с нощта.

Щурците виеха в латерни

полузаспалата луна

една и съща стара песен –

за минало, любови и мечти.

Листата се поклащаха, унесени

от тихия бездомен бриз.

Една звезда внезапно се надвеси,

току да падне... и пак се възкачи.

 

Видяхме се с „Албена” отдалече.

Боже мой, какво противоречие!

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??