fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
Apr 23, 2013, 11:38 AM

Крайности 

  Poetry » Love
1744 1 12

Стой си кротко на задната маса

и дори не поглеждай към мене!

Аз съм болест, зараза и напаст.

Безразсъдно и чумаво племе.

Черна котка съм. Петък тринайсти.

Да - фатална. Погубваща бързо.

Изпадам във хиляди крайности.

Притежавам и гордост, и дързост.

Не робувам на страх и задръжки.

Като нищо пред теб ще застана.

Ще се впия в очите ти мъжки.

Ще отворя в сърцето ти рана -

незарастваща, черна, дълбока

и подписана с моето име.

Ще изгубиш и път, и посока.

Затова по-добре - остави ме!

 

Че страхлив ли си - бързо ще свършиш.

А пък луд ли си колкото мене,

вероятно е с теб да извършим

катаклизми по тази вселена.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??