yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
Apr 7, 2013, 6:38 PM

Крайъгълният камък в нищото 

  Poetry » Phylosophy
507 0 4

 

 

 

 

 

Сънуваш ли врабчетата от парка,

които нейде тъй се изпокриха,

че раззеленилата пред входа арка

бленува вече стъпчиците тихи?

 

Без чик-чирик и веселата глъчка

светът ни изведнъж се стори тесен

и няма малчуган да яхне пръчка,

и няма кой да ни подхване песен.

 

След тях какво – пчелиците наред са,

уж тази зима не била от лютите.

Ала къде жужукът поднебесен

заприда рано нишката на утрото?

 

И слепи ли сме или глухи, Боже,

та как не сме видели, нито чули,

че вече твоя стан не ни тревожи.

Като запрегнати коне под чулове

 

пръхтим и рием, зобаме си кротко.

И тъй си мисля, може би навярно

ред по ред събираш си от стоката

и ще положиш нов темел за рая.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??