Кралиците осъмват нещастливи.

Jul 4, 2008, 9:17 AM

Poetry

744 0 6

Аз с ужас те погледнах.

Ти със страст.

От времето е - винаги ме гони.

А роклята ми - с цвят на спряла кръв -

изтрелваше в гърдите ми патрони.

И с всеки следващ

губех си дъха.

И често се запитвах - но напразно -

защо осъмвам с ялова любов,

защо се губя и защо те мразя.

Но ти ме грабна.

После ме приспа.

Като кралица вяло се усмихнах.

Та ти си крал. Жадуваш чудеса.

А аз съм плащ от тайни и съм тиха.

Докато ти ме любеше,

мълчах.

Така, по кралски, вино си отпивах.

За да не ме боли. Заспах.

На сутринта предизгревно изстивах.

А после спрях да мисля.

Ти разбра

съдбата тежка на кралиците красиви.

Когато те се любят със крале,

от страст по дълг осъмват нещастливи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.