Не спи Вълчан, върти се пощръклял,
любовна треска го побърква.
Брадясал ходи, недоспал,
Лисана иска да му стане булка...
А тя, нали си е хитруша,
със намеци го палеше небрежно,
а го държеше все на суша
между отчаянието и вечната надежда...
Пък той, нали си е от мозък недарен,
по нотите й, като зайче припка:
"Все някой ден ще дойде тя при мен..."
Мечтаеше си уловената на въдицата рибка... ...