Красив си. Някак прекалено.
И твърде добре си го осъзнал.
И твърде дълго стоя до мене.
И донесе твърде много самота.
И взе, което не е твое.
Допълнително се доукраси.
А аз пред теб като пред бог се молех,
докато иззад украсата не се показа ти -
изгубено в света си човече,
център, около който нищо не се върти.
Нима съм казала, че ще си вечен?
Сгрешила съм. Твърде красив ли си, за да те заболи? ...