Младостта е цветна красота
като пролет бяла избуяла -
нежна, с много чудеса,
будна - жива разцъфтяла.
Но животът попива красотата,
пресушава безвъзвратно пролетта,
превъзхождала преди в борбата -
предава се безмълвно - иде старостта.
Старост тежка - тиха красота,
нашарена богато като есента.
Кротка с падащи листа -
тъжно сгушена в мъдростта. ...