Посърнало е утрото на изток,
скрипти ръждясалото слънце на ръба,
повдига се нагоре със вериги -
държани здраво в Божия ръка.
Лениво всяка сутрин се облича -
или във бяла роба кърпена със скреж,
или във цвят на флорентинска перуника,
като мома на пролетен годеж.
Красива е, красива е Земята,
там дето не е пипал ни един човек -
все още неогазена тревата,
все още непознала интелект. ...