Много е красива и кротка, и дива,
панделки, грим, деколте...
силна и слаба, грешница млада,
с черен колан и бомбе.
Красива госпожица е нашата столица.
Косите ù прах от злато.
В очите ù свети надежда за всеки.
Сърцето голямо, добро!"
И земна, и свята, бедна, богата -
с панделки, грим, деколте.
Красива госпожица е нашата столица
с усмивка, като на дете.
Аз вече съм чичко, но въпреки всичко
снощи я спрях на кафе.
Очите ù сякаш ме питат самички
Здравей... Как си, мойто момче...?
Кажи как я караш, с кого разговаряш?
Ти пак ли си в оня квартал?
Как си с парите, с колите, с жените...
Или си ги надживял...
Казват за нея, била като фея.
Бели птици в гърдите ù спят.
Очите - звездици и белите птици...?
Аз не мога, не мога без тях...!
Красива госпожица е нашата столица.
© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор All rights reserved.