Не пониква след тебе пшеница,
в черно ходи, днес - тази душа,
отлетя надалече Жар Птицата,
само в лятото - с мен беше тя!
Аз не исках фалшиви надежди,
ненавиждам Съдба на презрян,
но какво ли - така ме прекърши,
май се влюбих... или бе на Сън?
Мигар, тази Любов се поръчва?
Може би... но навярно - на Бог,
който пали вулкана, от Чувства,
предизвикващ всемирен Потоп! ...