По бялата кожа кръвта се стича,
нежното лице погледа привлича,
от очите красиви болка извлича,
на коприна косата мека прилича.
Раните, допълнени от сладък аромат,
кървят и кървят и не могат да спрат,
листенца от рози с къдрици се сливат,
коси, цветя и кръв лицето покриват.
Красавицата нежна мъртва е вече,
тежък и мъчителен, животът изтече,
прекрасният дух обикаля в мъглата,
тъси покой, но не намира тишината.
Писъци, крясъци, вълчият вой,
мъглата, тъмнината,
трудно е да се намери из гората
на мъртвото момиче, изгубено в самотата.
Красиво е тялото, дори мъртво и студено,
красиво е, дори с кръв напоено,
красиво е, дори и обгорено,
красиво е, дори на части разделено.
Ангелът нежен нагоре се отправя,
животът му свърши, дойде му краят,
ред е сега да отиде в рая!