Вървях през гора
от красиви дървета,
но едно си избрах -
под плачеща върба
с уморено тяло да седна,
глава, от тъжни мисли натежала,
на нейния ствол да подпра!
От земята сила да събера,
с чист въздух да се нахраня,
а капките "сълзи"
стичащи се по нейните листа,
вместо вода да изпия!
И после пак ще вървя
през този величествен свят от гора!
© Анка Александрова All rights reserved.