Красиво видение в пепелта изгнива,
заедно със сърцето ми болката си отива.
Любовта се сгушва в нечий гроб да почива
и остава място на спомена да ме приспива.
В кървава гробница душата ми заживява -
обич и омраза, и тъга, тя вече няма да приютява.
Всеки радостен миг отнесен е на черна носилка,
за да дойде от далечен път блестящата горчилка.
Нечия усмивка в мрака ражда тъжна отливка.
Срива се страстта в пропаст гореща на воля ничия...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up