Красноярец от прокуда
съм, отрасъл редови,
аз не зная и възбуда,
щом беда ме сподели.
Спрял във времето, слабея,
неосмисленно се лутам там,
че където вятър ме отвея
неопълчен и без срам.
Красноярец от прокуда
неовълчен, недоскив
с изненада и в почуда
пуша фаса крив.
Рожба на тълпата
времето и общество
няма сила за борбата
гнило слабо същество.
Вярата си в корена изгубих,
не отделях време, без дела
в миг осиротях и се пробудих
в мрачна тъмна низина.
Красноярец от прокуда –
старец сбръчкан със брада,
житейски път или принуда
беше моята съдба.
Влизайки в крайната житейска фаза,
погледа обръщам аз назад,
грешен труд без радост и награда
е потискащият резултат.
Бих опитал всичко аз да върна
грешките, направени от мен,
родствените връзки да възвърна,
със човешко чувство озарен.
Красноярец от пробуда,
вярата възвърнах в мен.
Без тъга и без възбуда
чакам аз последния си ден.
© Клажер от Килиджевци All rights reserved.