И ще прегърне времето душата ми.
Ще бъде като в детски сън.
През всички граници ще мина неочаквано,
прекрачила през собственото Аз.
Ще бъда като приказка нечувана -
по-истинска и искрена, по-мъдра, по-добра!
Като сълза отронена от радостни очи.
Лъч слънчев, скрил се във усмивка търсеща,
събудена на моето лице.
От аромата на отминалото време
ще пия сок и светлина
Тогава може би единствено ще кажа ...