В какъв век сме заживели с лудост,
завихрени скорости, с нюанс оскъден
и няма време за мисли и чувства,
за слънце, лято, кристален въздух!
А искаме пъзел да разплитаме
преди да почне пиесата даже
и всички очаквания натиряме,
като картини, рисувани отдавна.
Да смъкнем от глави си тъжни маски,
да прозрем, че само с любовта и Бога,
и с лица детски ще оцелеем, братко,
и с красота чиста горе, от небосвода!