Красотата

Oct 29, 2007, 11:00 AM

Poetry

747 0 4

Ода за Красотата
Не искам да забравям всеки стрък от нежните бразди на очите ти,
всяка малака болка, забравена сред тях, изгубена във времето,
и сълзите, чакащи нечия усмивка да ги призове.
Веднъж изгубих се сам-самичък в тяхната тайнествена прегръдка -
тъй мрачно бе там, не спирах да се взирам в краосата на този свят
прекрасен, чувставах се като сред поле от изгубени звезди.
Не искам да забравям полъха на въздишките безмълвни
в безкрая отправени, със мисия, да прославят красотата на
душевния трепет, коронясан за господар на сърцето.
Не искам да забравям греховното си възхищение
пред онези вихри необоздаеми, дръзнали да се изправят срещу света,
в битка епична за чест на дамата на тяхното сърце,
оназ принцеса, дето хората наричат я "страст прекрасна".
Туй не искам да забравя, защото в противен случай,
осъждам се на безпосочно странстване в предверите на живота.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Paur (Симеон Дончев)

2008-04-14T11:48:22+03:00

Граматиката, граматиката...
bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

2007-11-02T19:12:08+02:00

Извинете, това лирическо произведение ли е? Аз залагам на епическо, не знам защо е в раздел "Поезия"
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-29T14:11:14+02:00

Красиво стихотворение.
с ОБИЧ.
malinka_loves_miro (Петя Боянова)

2007-10-29T11:01:58+02:00

Влюбих се в този стих ...