Ода за Красотата
Не искам да забравям всеки стрък от нежните бразди на очите ти,
всяка малака болка, забравена сред тях, изгубена във времето,
и сълзите, чакащи нечия усмивка да ги призове.
Веднъж изгубих се сам-самичък в тяхната тайнествена прегръдка -
тъй мрачно бе там, не спирах да се взирам в краосата на този свят
прекрасен, чувставах се като сред поле от изгубени звезди.
Не искам да забравям полъха на въздишките безмълвни
в безкрая отправени, със мисия, да прославят красотата на
душевния трепет, коронясан за господар на сърцето.
Не искам да забравям греховното си възхищение
пред онези вихри необоздаеми, дръзнали да се изправят срещу света, ...